Тантрум

Един често задаван въпрос е как се справям с тантрумите на децата.

При #миниотмарс тази фаза започна (за мое щастие) чак след като той навърши три години. При #бебеотмарс, доста по-рано – на година и половина. Общо взето и двете деца започнаха да преминават през този период заедно.

Това, което най-много ми помага да се справям с тези моменти е всъщност разбирането какво е тантрум и какво как да “придружа” детето в този момент, тъй като той не е труден само за нас, още по-труден е за децата. Причините, децата да изпадат в тези състояния за нас често са необясними, малки, дори смешни, за децата обаче това е цяла драма и е много важно да разберем това и да се държим по съответния начин, а не с надсмешка.

Може да се каже, че в мозъкът на децата са запаметени “програми” как определени процеси и ситуации протичат или им се иска да протекат. И когато това не се случи по съответният начин, то те “забиват”. Както един компютър забива, когато една програма/команда по някаква причина не може да бъде изпълнена до край. Ако, да кажем, детето ни е поискало чаша вода и ние му дадем вода в червена чаша, а то е имало предвид (си е представило) жълта чаша, то това е абсолютно дoстатъчно да го изкара от ражновесие. Или ако му дадем бисквита, която е счупена, а то си е представяло, че ще получи цяла.

В тези моменти се активира частта от мозъка на детето, която е отговорна за емоциите (и е по-добре развита от тази, която е отговорна за рационалното мислене) и децата се озовават в капан на емоциите си, тъй като още трудно могат да ги регулират. Все още не могат да “преяключват” лесно като нас от емоции към рационално мислене и обратно, затова и опитите ни да ги вразумим с думи в този момент са почти безуспешни. Децата не разбират какво им казваме, а “шумът”, който излиза от устата ни (които на моменти е доста висок) само ги доизнервя и се получава един омагьосан кръг.

Този факт, разбирането, че детето всъщност не може да направи почти нищо по въороса и че “изпада” в тантрум не е, за да ме изложи или за да ми напражи живота по-тежък, определено ми помогна много със справянето в тези моменти. Тези емоционални изблици вече не ги приемам лично и знам, че дори и детето да се опитва да удря или да убижда, то просто не знае как по друг начин да изрази емоциите си и да покаже недоволството си от цитуацията. Когато разбрах, че тантрумът е израз на това, което се случва в детето и е израз на недоволството от ситуацията, а не е пряко насочен към мен, ми стана много по-лесно да реагирам (в повечето случаи) адекватно на ситуацията.

Разбира се има моменти, когато поредният изблик на такива силни емоции се отразява на нервите ми, особено в края на дълъг ден, или пък в напрегната за мен ситуация, но в повечето случаи, успявам да овладея нервите си и да придружа детето в този още по-трудена за него ситуация. Ако това се случи в магазин или на място с много хора, където вие се чувствате под пара, защото ви гледат всички, просто вземете детето и намерете място, където вие няма да се чувствате под напрежение, за да може да обърнете внимание на малчугана.

Адекватнара реация в този момент е да покажете подкрепата си. Ако детето ви позволи – да го прегърнете, да го вземете в ръце и да го утешите. Телесният контакт помага на децата да регулират чувствата си и да се “върнат” обратно в настоящата ситуация. Ако детето не ви позволява да го пипнете, то просто седнете или застанете до него, докато “отмине бурята”. Важно е след това да не му се карате или присмивате, а да му покажете, че му давате подкрепата си. Разбира се, ако тантрумът е защото сте отказали да му купите играчка/дъвки и т.н. не означава да поддадете. Тук е важно да останете на позицията си от преди това, за да не започне детето да използва тези “тръшкания” като начин да получава каквото си е наумило. “Адекватна” реакция в този момент означава да запазим самообладание и да се отнесем към тях с респект – без убиди, без викане.

За съжаление няма някаква супер формула, с която абсолютно да предотвратим тантрумите, а и не би трябвало, защото това са моменти, в които детето учи много неща за себе си и за нас. Това, което можем на направим в “ранен стадии” на тантрума е да дадем на детето разумна алтернатива. Ако например настоява, че иска шоколад, можем да му кажем спокойно, че не искаме да му дадем шоколад, но можем да му предложим ябълка или бисквита и да остаим то да избере само кое от двете да получи.

В тази ситуация не само даваме възможност на детето само да направи избор, ами му показваме как да постъпва в конфликтна ситуация. Докато водим тези “преговори” с детето е хубаво да сме клекнали пред него или седнали до него на земята. Важното е да разберем, че децата са ни равни. Нито ние сме нещо повече от тях, нито те нещо повече от нас. Ние сме равни, затова комуникацията трябва да протича на едно равнище. Тъй като децата не са толкова високи като нас, то ние можем да се наведем към тях, когато разговаряме и да им покажем, че ги респектираме.

Това не е нещо, което дава мигновенен резултат, но в дългосрочен план е много важно. Децата учат чрез нас и то не чрез нещата, които им казваме, а чрез това, което правим. Ако ние се отнасяме към тях и околните с респект, то те ще порастнат в деца и след това във възрастни, които се отнасят към околните с респект, дори и в стресови ситуации.

Също така, нека не съдим родителите, които срещаме, чиито деца бушуват в момента, а да проявим разбиране.

We are all in this together.